"В очите ми пустинята остави сухи белези", В. Георгиев – Pobeditel
("Утоляване на жаждата")
Пустиннико,
чух стъпките ти тежки.
(Смутиха и съня ми, и нощта.)
Къде си тръгнал –
като някой грешник?
В пустинята те чака самота.
Поспри за миг.
Със тебе съм готова
и в пясък да посея любовта.
Изпий ме.
Аз съм капчица отрова.
И капчица
живителна вода.
© Елица Ангелова All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
