Ще изхвърля всички пожълтели листи,
а заедно със тях и спомена за теб.
Ще ги запаля, няма да ги гледам,
във огъня стихиен ще изгори
и моето изписано сърце,
от което капе струичка мастило,
насъбрало се от миговете с теб.
И синьо ще е моето сърце
от отровното мастило на забравата.
Ще го пожертвам в името
на най-греховното (към себе си) обичане -
да бъдеш вечно влюбен,
с цената на самотно вричане.
© Биляна Николаева Всички права запазени