Ще изхвърля всички пожълтели листи,
а заедно със тях и спомена за теб.
Ще ги запаля, няма да ги гледам,
във огъня стихиен ще изгори
и моето изписано сърце,
от което капе струичка мастило,
насъбрало се от миговете с теб.
И синьо ще е моето сърце
от отровното мастило на забравата.
Ще го пожертвам в името
на най-греховното (към себе си) обичане -
да бъдеш вечно влюбен,
с цената на самотно вричане.
© Биляна Николаева All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
