Ще изхвърля всички пожълтели листи,
а заедно със тях и спомена за теб.
Ще ги запаля, няма да ги гледам,
във огъня стихиен ще изгори
и моето изписано сърце,
от което капе струичка мастило,
насъбрало се от миговете с теб.
И синьо ще е моето сърце
от отровното мастило на забравата.
Ще го пожертвам в името
на най-греховното (към себе си) обичане -
да бъдеш вечно влюбен,
с цената на самотно вричане.
© Биляна Николаева All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
