18 дек. 2007 г., 19:45

Изписано сърце

1.5K 0 4

Ще изхвърля всички пожълтели листи,

а заедно със тях и спомена за теб.

Ще ги запаля, няма да ги гледам,

във огъня стихиен ще изгори

и моето изписано сърце,

от което капе струичка мастило,

насъбрало се от миговете с теб.

И синьо ще е моето сърце

от отровното мастило на забравата.

Ще го пожертвам в името

на най-греховното (към себе си) обичане -

да бъдеш вечно влюбен,

с цената на самотно вричане.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Биляна Николаева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ви от сърце
  • прекрасен стих!!
  • Нямам думи...искрен стих, силен, красив...
    Поздрав и много много прегръдки!!!
  • Спомените понякога са и болезнени, но ако успеем да съхраним заедно с болката и хубавото от тях, то тогава болят по-сладко...
    Поздрави мила!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...