18 дек. 2007 г., 19:45

Изписано сърце

1.5K 0 4

Ще изхвърля всички пожълтели листи,

а заедно със тях и спомена за теб.

Ще ги запаля, няма да ги гледам,

във огъня стихиен ще изгори

и моето изписано сърце,

от което капе струичка мастило,

насъбрало се от миговете с теб.

И синьо ще е моето сърце

от отровното мастило на забравата.

Ще го пожертвам в името

на най-греховното (към себе си) обичане -

да бъдеш вечно влюбен,

с цената на самотно вричане.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Биляна Николаева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ви от сърце
  • прекрасен стих!!
  • Нямам думи...искрен стих, силен, красив...
    Поздрав и много много прегръдки!!!
  • Спомените понякога са и болезнени, но ако успеем да съхраним заедно с болката и хубавото от тях, то тогава болят по-сладко...
    Поздрави мила!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...