Изпитаната любов
Кратък е живота, тъжна е нощта,
нежни са звездите, обляни в тъмнина,
гладко е морето, и тъне в тишина,
колко е красива и страша любовта.
Мистерия обвива моето сърце,
сияние проблясва в моята душа
и искам да те пазя в своите ръце
и вечно да си моя в непрогледната мълга.
Но погледна ли те пак в този мрачен ден,
в гърдите си усещам тежките сълзи,
на моето сърце - биещо във мен,
и усещам колко много, силно ме боли.
Но знам че ще те помня, дълго след това
и зная че ще пазя за тебе този спомен
от това че те разбрах, че всичко бе лъжа
и че дълго ще горя на този бавен огън.
И аз ще съм щястлив въпреки това,
че мисля си за теб и пържа се сега
Защтото знам, изпитах какво е любовта
и още малко ще я помня, а след това смъртта...
Кратък е живота, тъжна е нощта,
нежни са звездите, обляни в тъмнина,
гладко е морето, и тъне в тишина,
а аз лежа убит, от твоята лъжа...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Борислав Попов Всички права запазени
