7.06.2005 г., 9:38 ч.

Изпитване 

  Поезия
822 0 3
 

Мислех ли, мислех аз пред дъската...

Времето бавно стрелките въртеше...

Тъжно се вглеждаше в мен госпожата,

а пък класът ми седеше и спеше.

 

Моите тикове нервно потръпваха,

сякаш учудващо тъй безспокойни.

След като всички присъстващи млъкнаха,

мойте тревоги станаха двойни.

 

Но изведнъж!...

Просветна ми нещо –

нейде в недрата на мойто подсъзнание.

В студената стая стана горещо

и осветено от кванти познание...

 

Някаква мисъл пречупи се в мен,

изтърколи се и падна със крясък.

Тя се подхлъзна в дъждовния ден

и гмурна се в мойто съзнание с плясък...

 

После изплува – подгизнала, мокра...

И се отърси от капките страх,

но уморена и търсеща покрив,

тя се загнезди във моя стомах.

 

После опитах се аз да я смеля,

да я разложа на съставните й части,

но не можах и сричка да обеля...

И “лебедче” в дневника каза ми “Здрасти!”.

© Маргарита Дянкова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Върна ме поне 32 години назад!!! Така си беше и с мене в часа по
    ЛИТЕРАТУРА, затова препинателните знаци "правяат к'вото си изкат"
    и не ме "слушат"!!! Браво, благодаря ТИ за СПОМЕНА!!!
  • Шестица от мен.Стихотворение за нещо толкова обикновено ме прави необикновено раздостна
  • хахаха... колко познато. супер е! като си помисля моята ученическа поезия колко е цинична....
Предложения
: ??:??