Изпитване
Мислех ли, мислех аз пред дъската...
Времето бавно стрелките въртеше...
Тъжно се вглеждаше в мен госпожата,
а пък класът ми седеше и спеше.
Моите тикове нервно потръпваха,
сякаш учудващо тъй безспокойни.
След като всички присъстващи млъкнаха,
мойте тревоги станаха двойни.
Но изведнъж!...
Просветна ми нещо –
нейде в недрата на мойто подсъзнание.
В студената стая стана горещо
и осветено от кванти познание...
Някаква мисъл пречупи се в мен,
изтърколи се и падна със крясък.
Тя се подхлъзна в дъждовния ден
и гмурна се в мойто съзнание с плясък...
После изплува – подгизнала, мокра...
И се отърси от капките страх,
но уморена и търсеща покрив,
тя се загнезди във моя стомах.
После опитах се аз да я смеля,
да я разложа на съставните й части,
но не можах и сричка да обеля...
И “лебедче” в дневника каза ми “Здрасти!”.
© Маргарита Дянкова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Шестица от мен.Стихотворение за нещо толкова обикновено ме прави необикновено раздостна
-
хахаха... колко познато. супер е! като си помисля моята ученическа поезия колко е цинична....
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
ЛИТЕРАТУРА, затова препинателните знаци "правяат к'вото си изкат"
и не ме "слушат"!!! Браво, благодаря ТИ за СПОМЕНА!!!