Изпивам те със жадните очи...
Аз ставам рано... Сритвайки деня...
Мързеливо утро пак наднича...
Портата отключвам на нощта,
с луната другаде да се обичат!...
А слънцето, когато изпълзи,
от мъртвия захват на мрака
и се затича в твоите коси!!!...
Това е гледката, която чакам...
На смуглото ти рамо ще поспи...
По тялото след туй ще заиграе...
Изпивам те със жадните очи!
За повече, душата ми нехае...
© АГОП КАСПАРЯН Всички права запазени