Aug 3, 2008, 7:26 PM

Изпивам те със жадните очи...

  Poetry » Love
2.1K 2 60

   Изпивам те със жадните очи...

 

 

Аз ставам рано... Сритвайки деня...

Мързеливо утро пак наднича...

Портата отключвам на нощта,

с луната другаде да се обичат!...

 

 

А слънцето, когато изпълзи,

от мъртвия захват на мрака

и се затича в твоите коси!!!...

Това е гледката, която чакам...

 

 

На смуглото ти рамо ще поспи...

По тялото след туй ще заиграе...

Изпивам те със жадните очи!

За повече, душата ми нехае...

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© АГОП КАСПАРЯН All rights reserved.

Comments

Comments

  • Добре, че я има тази рубрика, че да можем да се връщаме толкова назад във времето и да си припомним някои наистина красиви стихове... Страхотно ми започна деня!
  • някой ден, Нели като ти разкажа историята на този стих ( който е по действителен случай така да се каже )сама ще разбереш че не може да има взаимност...!да не говорим пък за егоизъм...!!!
  • Хареса ми и не ми хареса едновремено...Уловеният миг си изживял най-егоистично само за себе си.. няма взаимност..
  • Не,не!Думи нямам! Красота и нищо друго.
  • Един миг и всичко е в него - "гледката, която чакам"

    Поздрави!

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...