Изплаках те
Изплаках те в тъжни безсъници,
сега съм безоблачно тиха.
Не разпервам вече криле
твоя безответен дух да прегърна.
Мен достигна ме празно небе
и луна ме целува - бездумно.
Босонога не танцувам в нощта,
нозете ми стъпват безшумно.
И щуреца безпощадно убих,
че защо да ми свири среднощно...
Не ми останаха даже трохи,
с които любовта ти да прося.
Отшумяха шумналите гори,
всичко беше... толкоз отдавна.
Светът продължава без теб се върти...
От утре за нова любов ще се раждам!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Здравка Бонева Всички права запазени
