Изплаках те в тъжни безсъници,
сега съм безоблачно тиха.
Не разпервам вече криле
твоя безответен дух да прегърна.
Мен достигна ме празно небе
и луна ме целува - бездумно.
Босонога не танцувам в нощта,
нозете ми стъпват безшумно.
И щуреца безпощадно убих,
че защо да ми свири среднощно...
Не ми останаха даже трохи,
с които любовта ти да прося. ...