Изплакани очи
Очите си изплаках,
все тебе чаках.
Седя сама и скитам,
само за твоите очи да питам.
Поканих те в моя храм,
запали ти в мене плам.
В тез безгрешни дни до мене остани
и нежни думи ми мълви.
В този грешен свят вървя сама.
Прониза ме с огнена кама.
Дали без мен грешиш неимоверно?
Дали ме лъжеш ти невярно?
все тебе чаках.
Седя сама и скитам,
само за твоите очи да питам.
Поканих те в моя храм,
запали ти в мене плам.
В тез безгрешни дни до мене остани
и нежни думи ми мълви.
В този грешен свят вървя сама.
Прониза ме с огнена кама.
Дали без мен грешиш неимоверно?
Дали ме лъжеш ти невярно?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Милена Йорданова Всички права запазени
