Изплакани очи
Очите си изплаках,
все тебе чаках.
Седя сама и скитам,
само за твоите очи да питам.
Поканих те в моя храм,
запали ти в мене плам.
В тез безгрешни дни до мене остани
и нежни думи ми мълви.
В този грешен свят вървя сама.
Прониза ме с огнена кама.
Дали без мен грешиш неимоверно?
Дали ме лъжеш ти невярно?
все тебе чаках.
Седя сама и скитам,
само за твоите очи да питам.
Поканих те в моя храм,
запали ти в мене плам.
В тез безгрешни дни до мене остани
и нежни думи ми мълви.
В този грешен свят вървя сама.
Прониза ме с огнена кама.
Дали без мен грешиш неимоверно?
Дали ме лъжеш ти невярно?
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Милена Йорданова Todos los derechos reservados
