Изплакано
Аз така си накуцвам, не е от артрита.
Окуцях в този скапан живот.
Таз душа в парцаливо кълбо ми е свита
и магаре съм, с тежък хомот.
Лани син ми отлитна, без дума замина
и писма все му пращам отвъд.
Ти не питай защо по ръцете е синьо,
че отваря се раната в гръд.
А жена ми... не знам, полудя ли от жалост,
но се тръшна, лежи на легло.
Ех, да знаеш как мога да викам, но хал е,
на плещите е само тегло.
Днес накуцвам, катеря нагоре баира,
псувам тази дръглива коза.
Суховеят се ниже, тъгата ми свири,
но да знаеш, аз още държа.
Виж, когато нощта и над мен се опули,
и ме хване от тъмното страх,
все се питам, синът ми отнякъде чу ли,
че проклинам се, жив да не бях.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ани Монева Всички права запазени
