Изплакано
Аз така си накуцвам, не е от артрита.
Окуцях в този скапан живот.
Таз душа в парцаливо кълбо ми е свита
и магаре съм, с тежък хомот.
Лани син ми отлитна, без дума замина
и писма все му пращам отвъд.
Ти не питай защо по ръцете е синьо,
че отваря се раната в гръд.
А жена ми... не знам, полудя ли от жалост,
но се тръшна, лежи на легло.
Ех, да знаеш как мога да викам, но хал е,
на плещите е само тегло.
Днес накуцвам, катеря нагоре баира,
псувам тази дръглива коза.
Суховеят се ниже, тъгата ми свири,
но да знаеш, аз още държа.
Виж, когато нощта и над мен се опули,
и ме хване от тъмното страх,
все се питам, синът ми отнякъде чу ли,
че проклинам се, жив да не бях.
© Ани Монева All rights reserved.
