Изплъзване
Когато се усмихваш безнадеждно
и сенките в очите ти полягат,
препънал и последната надежда,
че аз все някога ще спра да бягам...
Когато нощите във дни се сливат
и времето замръзнало ги сплита.
Когато демоните ти заспиват,
а самотата дните ти помита...
Тогава аз ще взема моя вятър,
дъжда си, и усмивките, и смога.
И нотите, прошепнати в косите.
И цялата си нежност босонога...
Ще плачеш със сълзите ми солени.
Очите ти – луни, ще помрачнеят -
в мъгли от скъсан спомен заледени
и в грапав дим обвити ще немеят.
На мъртвите мечти в олтара
с ръце ще ровиш в пепелища...
Ще ме очакваш с полъха на вятър,
да съживя искрите си в огнище.
Да те целуна в пърхащите мисли,
да впия устни в страстните ти длани,
но нищото ме днес погълна цяла
и само леден привкус ми остана –
да ти нашепва още дълго спомен,
как моят смях ти кърпи сдраното
узряло ехо от щастливи късчета
на обичта ни, в шепа вече сбрана.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дениса Деливерска Всички права запазени
