Когато се усмихваш безнадеждно
и сенките в очите ти полягат,
препънал и последната надежда,
че аз все някога ще спра да бягам...
Когато нощите във дни се сливат
и времето замръзнало ги сплита.
Когато демоните ти заспиват,
а самотата дните ти помита...
Тогава аз ще взема моя вятър,
дъжда си, и усмивките, и смога.
И нотите, прошепнати в косите.
И цялата си нежност босонога... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация