Изповед
Ти искаш от мен да съм плам,
да съм силна,
да нося туй що на теб ти тежи,
недей, аз съм смях и живот,
глътка вино,
нямам време за чужди сълзи.
Ти искаш от мен да съм там,
но пък тиха
плахо надолу склонила глава,
недей, в мен няма капчица срам,
с моя стих,
летя все нагоре, разпервам крила.
Ти искаш от мен аз да дам
зла молитва,
да кълна и да хвърлям отрова по теб
недей в мен има само една-
не изпитва
нито гняв, ни вина, тя има голямо сърце - на поет.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петя Маркова Всички права запазени
