Ти искаш от мен да съм плам,
да съм силна,
да нося туй що на теб ти тежи,
недей, аз съм смях и живот,
глътка вино,
нямам време за чужди сълзи.
Ти искаш от мен да съм там,
но пък тиха
плахо надолу склонила глава,
недей, в мен няма капчица срам,
с моя стих,
летя все нагоре, разпервам крила.
Ти искаш от мен аз да дам
зла молитва,
да кълна и да хвърлям отрова по теб
недей в мен има само една-
не изпитва
нито гняв, ни вина, тя има голямо сърце - на поет.
© Петя Маркова All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
