19 мая 2018 г., 15:58

Изповед

1.8K 4 4

Ти искаш от мен да съм плам,

да съм силна,

да нося туй що на теб ти тежи,

недей, аз съм смях и живот,

глътка вино,

нямам време за чужди сълзи.

 

Ти искаш от мен да съм там,

но пък тиха

плахо надолу склонила глава,

недей, в мен няма капчица срам,

с моя стих,

летя все нагоре, разпервам крила.

 

Ти искаш от мен аз да дам

зла молитва,

да кълна и да хвърлям отрова по теб

недей в мен има само една-

не изпитва

нито гняв, ни вина, тя има голямо сърце - на поет.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петя Маркова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...