19 мая 2018 г., 15:58

Изповед

1.8K 4 4

Ти искаш от мен да съм плам,

да съм силна,

да нося туй що на теб ти тежи,

недей, аз съм смях и живот,

глътка вино,

нямам време за чужди сълзи.

 

Ти искаш от мен да съм там,

но пък тиха

плахо надолу склонила глава,

недей, в мен няма капчица срам,

с моя стих,

летя все нагоре, разпервам крила.

 

Ти искаш от мен аз да дам

зла молитва,

да кълна и да хвърлям отрова по теб

недей в мен има само една-

не изпитва

нито гняв, ни вина, тя има голямо сърце - на поет.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петя Маркова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...