mimoza_79 (Мария Манджукова)
98 94
22.03.2009 г., 18:54 ч.

Изповед 

  Поезия » Любовна
865 0 7

Назаем

недей ме прегръща,

не се пали огън

с къшче земя,

няма ли нищо

при мен да те връща,

върви си...

милостиня не ща.

Назаем

недей  ме обича,

че тоя път

е много нагорен,

като камък

захлупил

свежо кокиче,

с цвят неотворен.

Назаем

недей ме целува,

от такава нежност

сърцето крещи,

любов се дарява,

заемана - нищо не струва,

ако вече мразиш ме...

моля, прости.

 

 

© Мария Манджукова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??