Изповед

Poetry » Love

1.2K 0 7

Назаем

недей ме прегръща,

не се пали огън

с къшче земя,

няма ли нищо

при мен да те връща,

върви си...

милостиня не ща.

Назаем

недей ме обича,

че тоя път

е много нагорен,

като камък

захлупил

свежо кокиче,

с цвят неотворен.

Назаем

недей ме целува,

от такава нежност

сърцето крещи,

любов се дарява,

заемана - нищо не струва,

ако вече мразиш ме...

моля, прости.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

tori (Жеко)

истинско ...

2015-08-17T12:56:57+03:00
Laska (Ласка Александрова)

Поздравления!

2009-03-24T18:34:57+02:00
kremy811 (Кремена Маринова)

хубаво

2009-03-24T07:25:46+02:00
lunna_sianka (ГАЛИНА ДАНКОВА)

Много хубав стих!!!!
Поздрав и прегръдка!!!

2009-03-23T16:33:05+02:00
Nelsan (Нели Вангелова)

Това "назаем недей ме прегръща...", звучи почти като в песента "аз назаем не съм те прегръщал..." Може и да е неволно, но е некоректно да използваш чужди думи. Освен това, не се казва "къшче", а "късче" и изобщо това стихотворение иска още доста работа. Успех!

2009-03-23T00:47:59+02:00