Назаем
недей ме прегръща,
не се пали огън
с къшче земя,
няма ли нищо
при мен да те връща,
върви си...
милостиня не ща.
Назаем
недей ме обича,
че тоя път
е много нагорен,
като камък
захлупил
свежо кокиче,
с цвят неотворен.
Назаем
недей ме целува,
от такава нежност
сърцето крещи,
любов се дарява,
заемана - нищо не струва,
ако вече мразиш ме...
моля, прости.
© Мария Манджукова All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
