Назаем
недей ме прегръща,
не се пали огън
с къшче земя,
няма ли нищо
при мен да те връща,
върви си...
милостиня не ща.
Назаем
недей ме обича,
че тоя път
е много нагорен,
като камък
захлупил
свежо кокиче,
с цвят неотворен.
Назаем
недей ме целува,
от такава нежност
сърцето крещи,
любов се дарява,
заемана - нищо не струва,
ако вече мразиш ме...
моля, прости.
© Мария Манджукова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
