mimoza_79 (Мария Манджукова)
98 94
Mar 22, 2009, 6:54 PM

Изповед 

  Poetry » Love
886 0 7

Назаем

недей ме прегръща,

не се пали огън

с къшче земя,

няма ли нищо

при мен да те връща,

върви си...

милостиня не ща.

Назаем

недей  ме обича,

че тоя път

е много нагорен,

като камък

захлупил

свежо кокиче,

с цвят неотворен.

Назаем

недей ме целува,

от такава нежност

сърцето крещи,

любов се дарява,

заемана - нищо не струва,

ако вече мразиш ме...

моля, прости.

 

 

© Мария Манджукова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??