Изповед
Назаем
недей ме прегръща,
не се пали огън
с къшче земя,
няма ли нищо
при мен да те връща,
върви си...
милостиня не ща.
Назаем
недей ме обича,
че тоя път
е много нагорен,
като камък
захлупил
свежо кокиче,
с цвят неотворен.
Назаем
недей ме целува,
от такава нежност
сърцето крещи,
любов се дарява,
заемана - нищо не струва,
ако вече мразиш ме...
моля, прости.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Манджукова Все права защищены
