Изповед
Не зная как, но ми се иска
аз да те накарам да го проумееш!
Нещата в този живот, макар да зависят от нас,
не са толкова лесни, предсказуеми и прости.
Не зная как, но поне веднъж признай пред мен
кажи го само: "аз сгреших, този път си прав!"
Защо винаги си мислиш, че всичко знаеш,
макар и да си патила, страдала повече от мен.
Не зная как, но винаги съм искал
обичта ми да ти даря.
Ти винаги си казвала, че не можеш
с нищо и никой да го замениш.
Не зная как, но винаги ще си остане
искрата пламнала във мен.
Зиме, лете, пролет, есен...
аз винаги ще си остана в твоя плен!
Макар мечта и блян недостижими,
аз винаги ще те желая!
Какво е животът, ако в него няма
радост, болка и безброй мечти?
от стихосбирката ми "Моите житейски умотворения"
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Дянков Всички права запазени
