gd3 (Георги Дянков)
22 14
11.08.2009 г., 12:18 ч.

Изповед 

  Поезия » Друга
455 0 3

Не зная как, но ми се иска
аз да те накарам да го проумееш!
Нещата в този живот, макар да зависят от нас,
не са толкова лесни, предсказуеми и прости.

Не зная как, но поне веднъж признай пред мен
кажи го само: "аз сгреших, този път си прав!"
Защо винаги си мислиш, че всичко знаеш,
макар и да си патила, страдала повече от мен.

Не зная как, но винаги съм искал
обичта ми да ти даря.
Ти винаги си казвала, че не можеш
с нищо и никой да го замениш.

Не зная как, но винаги ще си остане
искрата пламнала във мен.
Зиме, лете, пролет, есен...
аз винаги ще си остана в твоя плен!

Макар мечта и блян недостижими,
аз винаги ще те желая!
Какво е животът, ако в него няма
радост, болка и безброй мечти?

 

от стихосбирката ми "Моите житейски умотворения"

© Георги Дянков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Не само да ги чие, а трябва и да вникне в тях и усмисли ! Това е много по-трудното
  • Е, всяка жена би била щастлива,да чуе твоите слова! ПОЗДРАВИ!
  • умотворение - да. стихоТворение - не мисля.
Предложения
: ??:??