Изповед
Подаряваш ми нещо нещо нечакано,
подаряваш ми много надежда,
мое щастие, дългоочаквано,
ти си песен - красива и нежна.
Ще те топля, когато студено е,
ще съм хлад във горещите дни,
ще разтапям сълзи вледенени
ще съм в твоите нощи, мечти.
И ще бъда подслон във пустинята,
ще ти дам само нежност, покой,
ще зачеркна и грубото минало,
ще съм летен, очакван порой.
Ще извикам смеха на лицето ти,
ще ти дам много обич и вяра,
ще отключа отново сърцето ти,
ти си моята страстна поквара.
Аз не искам от теб обещания,
не, не искам аз нищо в замяна,
само в твоето тъжно страдание
да съм сладка утеха, желана.
Искам само да бъда тъй силна,
за да мога да взема тъгата,
болката ти така непосилна,
да премахна за миг от душата.
Ако можех сълзите изпила бих,
да не парят чертите любими,
и във мъничък приказен стих
ще нашепвам аз твоето име.
Позволи ми да вляза в сърцето ти,
остави ме да бъда във него,
искам само да грее лицето ти,
и усмивката твоя да гледам.
Ще те накарам да забравиш самотата,
ще те накарам пак да бъдеш истински,
и ще усетиш ти отново красотата
на чувствата отминали, отритнати.
Накарай ме да продължа, да искам,
не ме оставяй за минута във покой,
сърцето мое в шепите си стискай,
накарай ме да бъда демон твой.
Аз ще ти дам безценен дар и вярвай ми,
ще искаш да съм само вечно твоя,
ще молиш да не си познавал мене
отнемам ти душата - тя е моя.
Аз мислех си, че всичко съм ти подарила,
надявах се, че всичко съм ти дала,
а болката, сърцето ми ранила,
не е достигнала до дъното, до края.
Защо аз плача - демон съм, забрави ли,
защо сълзите мен отново парят,
какво направи с мен, нали бях лошата,
защо не мога тебе да забравя.
Какво се случи - можеш ли да кажеш,
виновна ли съм, хайде, обори ме,
и обещавам - направи го и оставям те,
ако ли не - ела при мен, вземи ме.
Вземи очите ми, в смарагди превърни ги,
не искам повече да бъдат мои,
вземи страните ми, във дюните хвърли ги -
на пясъците да са верни воини.
Вземи сърцето ми, аз моля те, поискай го,
не го щади, не искам капка милост,
от него всяка капка кръв изстискай,
сега, когато съм така наблизо.
Поискай невъзможното сега,
поискай всичко, за което аз мечтая,
вземи парче от моята съдба
и помогни ми всичко да забравя.
Не исках да се моля - как, това не е присъщо
за мен, и за такива като мене,
но ти навлезе в мойта скрита същност,
накара някак си душата ми да стене.
Кога ме опозна, кога прочете
какво желая, колко си ми липсвал,
защо треперят пак от страст ръцете,
и как в мечтите стихове съм писала.
Аз крия се зад маски и зад снимки,
не искам никой да ме опознае,
рисувам вечно весели картинки,
а вътре в мене вечността ридае.
Защо мълчиш - страхуваш се, това ли е,
къде си - водя монолог отново,
сред аромат на цъфнали магнолии
очаквам те, изпитвам те наново...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Люба Георева Всички права запазени
"Благодаря", но не казваш дали ти е харесала песента!? 
