Изповед
Изповед
Отдавна вече не плача,
а тлее душата ми.
Аз много не искам,
забравих мечтата си.
Защо го направих?
Какво ме накара,
да пренебрегна себе си
и своята вяра?
Все още се боря -
не толкова истински...
И ми се струва,
макар и двусмислено,
че идеалите,
толкова искрени,
биват подтискани
и преосмисляни.
Мизерно и жалко,
приспособление!
Или просто упадък -
душевно падение!
Трудно е!
Давам си сметка.
Игра на рулетка
не може да бъде
мое съществувание!
След мен поколение
без упование...
Възпитаваме, мотивираме,
успокояваме,
даряваме мъдрост...
И без наказания
ги учим да бъдат
борбени, смели, добри!
Дали сме им пример?
Какви сме били?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Веси Всички права запазени
