vessyzeissler (Веси)
14 36
28.02.2009 г., 17:31 ч.

Изповед 

  Поезия » Философска
1131 0 3

Изповед

 

Отдавна вече не плача,

а тлее душата ми.

Аз много не искам,

забравих мечтата си.

Защо го направих?

 

Какво ме накара,

да пренебрегна себе си

и своята вяра?

Все още се боря -

не толкова истински...

 

И ми се струва,

макар и двусмислено,

че идеалите,

толкова искрени,

биват подтискани

 

и преосмисляни.

Мизерно и жалко,

приспособление!

Или просто упадък -

душевно падение!

 

Трудно е!

Давам си сметка.

Игра на рулетка

не може да бъде

мое съществувание!

 

След мен поколение

без упование...

Възпитаваме, мотивираме,

успокояваме,

даряваме мъдрост...

 

И без наказания

ги учим да бъдат

борбени, смели, добри!

Дали сме им пример?

Какви сме били?

© Веси Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • ...и ни боли...! Хубав , мъдър стих за едно изстрадало поколение! Но, животът продължава. Весела пролет!
  • Все с нещо ще им бъдем пример...
    Хубав стих, смислен стойностен.
    За което те поздравявам.
  • Винаги по-старото поколение са казвали за младите:
    "Тия ще затрият света"!И, слава Богу, до сега не са познали.Сега е наш ред да кажем същото и да сгрешим, надявям се.
Предложения
: ??:??