Изповед
Изповед
Отдавна вече не плача,
а тлее душата ми.
Аз много не искам,
забравих мечтата си.
Защо го направих?
Какво ме накара,
да пренебрегна себе си
и своята вяра?
Все още се боря -
не толкова истински...
И ми се струва,
макар и двусмислено,
че идеалите,
толкова искрени,
биват подтискани
и преосмисляни.
Мизерно и жалко,
приспособление!
Или просто упадък -
душевно падение!
Трудно е!
Давам си сметка.
Игра на рулетка
не може да бъде
мое съществувание!
След мен поколение
без упование...
Възпитаваме, мотивираме,
успокояваме,
даряваме мъдрост...
И без наказания
ги учим да бъдат
борбени, смели, добри!
Дали сме им пример?
Какви сме били?
© Веси All rights reserved.
