Изповед
Аз исках всичко да ти подаря,
да храня душата ти
с най – чистата сълза.
Аз исках всичка да ти дам,
да изпея за теб
най – болезнената песен,
да ти разкажа
най – прекрасната поема.
Аз исках всичко да ти споделя,
очите, който те търсят,
устните, които те жадуват,
ръцете, които те искат
сърцето, което те чака,
мен, която те обича.
Аз исках всичко да ти взема,
и всичко да ти дам.
Защото най – болезнено е,
човек да бъде сам.
Аз нищо не ти подарих
и нищо от тебе не взех.
Но ако ти пожелаш
бих се родила отново,
бих живяла, както ти искаш
и бих умряла още сега,
стига ти да го искаш...
да храня душата ти
с най – чистата сълза.
Аз исках всичка да ти дам,
да изпея за теб
най – болезнената песен,
да ти разкажа
най – прекрасната поема.
Аз исках всичко да ти споделя,
очите, който те търсят,
устните, които те жадуват,
ръцете, които те искат
сърцето, което те чака,
мен, която те обича.
Аз исках всичко да ти взема,
и всичко да ти дам.
Защото най – болезнено е,
човек да бъде сам.
Аз нищо не ти подарих
и нищо от тебе не взех.
Но ако ти пожелаш
бих се родила отново,
бих живяла, както ти искаш
и бих умряла още сега,
стига ти да го искаш...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надя Георгиева Всички права запазени
