bosilek6566 (Павел Грамадов)
47 4
12.12.2012 г., 20:16 ч.

Изповед 

  Поезия » Любовна
967 0 7

 

Аз не можах да те обхвана

и пребродя.

Всеки път, когато те докосвах

и си тръгвах от теб запален -

се изкачвах нависоко

и те наблюдавах дълго.

Луната бе нашата парола,

а часът за среща в пълнолуние.

Оттогава - стане ли луната цяла -

аз виждам твоето лице

с коси от топъл мрак

и звездните очи на необята.

Прегръщат ме ръцете ти от вятър

и може би и този дъжд върху

лицето ми -

си пратила да ми напомня за морето.

Голямото море - не стигаше за двама,

затуй ги разделихме:

за теб морето,

а за мен луната.

Ти си море - далечно,

аз - омагьосана луна

и всяка заран се потапям в теб,

а вечер, побелял от сол,

си тръгвам.

© Павел Грамадов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много образно и красиво...вълнуващо!
  • Трудно е да подхванеш нещо толкова експолоатирано в поезията и да ти се получи добре, но при теб е станало!
    Поздравления!
  • Прекрасно, прекрасно ...
    Нямам повече думи.
  • Красива и внушителна образност.
    Поздрави!
  • Толкова красиво описвате косите на лирическата си героиня!Интересен е и изказът ви,за това как света е ваш,на вас двамата и си го поделяте.Творбата Ви ме стопли и възхити!!!
  • Ти си море - далечно,
    аз - омагьосана луна
    и всяка заран се потапям в теб,
    а вечер, побелял от сол,
    си тръгвам.

    харесах много!
  • Харесва ми!
Предложения
: ??:??