Изповед
Аз не можах да те обхвана
и пребродя.
Всеки път, когато те докосвах
и си тръгвах от теб запален -
се изкачвах нависоко
и те наблюдавах дълго.
Луната бе нашата парола,
а часът за среща в пълнолуние.
Оттогава - стане ли луната цяла -
аз виждам твоето лице
с коси от топъл мрак
и звездните очи на необята.
Прегръщат ме ръцете ти от вятър
и може би и този дъжд върху
лицето ми -
си пратила да ми напомня за морето.
Голямото море - не стигаше за двама,
затуй ги разделихме:
за теб морето,
а за мен луната.
Ти си море - далечно,
аз - омагьосана луна
и всяка заран се потапям в теб,
а вечер, побелял от сол,
си тръгвам.
© Павел Грамадов All rights reserved.
