Изповед
Аз не можах да те обхвана
и пребродя.
Всеки път, когато те докосвах
и си тръгвах от теб запален -
се изкачвах нависоко
и те наблюдавах дълго.
Луната бе нашата парола,
а часът за среща в пълнолуние.
Оттогава - стане ли луната цяла -
аз виждам твоето лице
с коси от топъл мрак
и звездните очи на необята.
Прегръщат ме ръцете ти от вятър
и може би и този дъжд върху
лицето ми -
си пратила да ми напомня за морето.
Голямото море - не стигаше за двама,
затуй ги разделихме:
за теб морето,
а за мен луната.
Ти си море - далечно,
аз - омагьосана луна
и всяка заран се потапям в теб,
а вечер, побелял от сол,
си тръгвам.
© Павел Грамадов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Много образно и красиво...вълнуващо!
-
Трудно е да подхванеш нещо толкова експолоатирано в поезията и да ти се получи добре, но при теб е станало!
Поздравления! -
Прекрасно, прекрасно ...
Нямам повече думи. -
Красива и внушителна образност.
Поздрави!
-
Толкова красиво описвате косите на лирическата си героиня!Интересен е и изказът ви,за това как света е ваш,на вас двамата и си го поделяте.Творбата Ви ме стопли и възхити!!!
-
Ти си море - далечно,
аз - омагьосана луна
и всяка заран се потапям в теб,
а вечер, побелял от сол,
си тръгвам.
харесах много! -
Харесва ми!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
