Изповед
Въпрос на време е да си отида,
остатъци от обич има в мен,
но мисля, че за теб ще е обида,
нима с трохи ще си задоволен.
Нима за милостиня ще се бориш,
дали пред мене ще се унижиш,
не ще допусна да ме молиш
или със някой друг да ме делиш.
Не бих поискала да те ранявам,
все още си ми много мил,
но няма нищо друго да ти обещавам,
животът много ни е променил...
Когато влюбих се във теб, улегнал,
аз бях наивна, чиста, непорочна,
към мене с жажда две ръце протегнал,
със шеметна любов започна...
Сега обаче хладни са ръцете,
прегръдката е празна, а в леглото студ,
сърцата са разбити... да, и двете...
ти тласна ме да бъда с друг.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ирена Георгиева Всички права запазени
