18.03.2014 г., 22:48 ч.
* * * Изповед ****
422
0
0
Душата ми с окови окована,
в нощтa се лута сам сама.
Бедна, изхабена, разпиляна
сълза пролива в черната тъма.
Черни дрипи носи тя,
с лице тъй тъжно, мрачно
като вечерта.
Ходи Боса по трънливите пътеки,
дори с болка в сърцето - с усмивка
дарява всеки!
А раните с всяка крачка
стават по-дълбоки и хората ...
в нощтa се лута сам сама.
Бедна, изхабена, разпиляна
сълза пролива в черната тъма.
Черни дрипи носи тя,
с лице тъй тъжно, мрачно
като вечерта.
Ходи Боса по трънливите пътеки,
дори с болка в сърцето - с усмивка
дарява всеки!
А раните с всяка крачка
стават по-дълбоки и хората ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Кристина Аврамова Всички права запазени
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
