18 mar 2014, 22:48  

* * * Изповед **** 

  Poesía
424 0 0
Душата ми с окови окована,
в нощтa се лута сам сама.
Бедна, изхабена, разпиляна
сълза пролива в черната тъма.
Черни дрипи носи тя,
с лице тъй тъжно, мрачно
като вечерта.
Ходи Боса по трънливите пътеки,
дори с болка в сърцето - с усмивка
дарява всеки!
А раните с всяка крачка
стават по-дълбоки и хората ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кристина Аврамова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??