Изповед
958
0
0
Изповед
На шейсет съм. Остарях.
Често за смъртта си мисля.
Много тайни не разбрах.
Много истини ме слисаха.
Много грешки не поправих.
Много обич пропилях.
Силите ме изоставиха,
в нищо свястно не успях.
И главата си покривам,
както щраусът го прави.
Търся все, но не намирам
тържество в добрите нрави.
А пък времето топи се.
Самотата ме поглъща.
Глупавото не изтри се,
като бумеранг се връща.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пенка Войнова Всички права запазени
