Изповед

Изповед

На шейсет съм. Остарях.

Често за смъртта си мисля.

Много тайни не разбрах.

Много истини ме слисаха.

Много грешки не поправих.

Много обич пропилях.

Силите ме изоставиха,

в нищо свястно не успях.

И главата си покривам,

както щраусът го прави.

Търся все, но не намирам

тържество в добрите нрави.

А пък времето топи се. 

Самотата ме поглъща.

Глупавото не изтри се,

като бумеранг се връща.