14 июн. 2013 г., 22:24

Изповед

965 0 0

Изповед

 

На шейсет съм. Остарях.

Често за смъртта си мисля.

Много тайни не разбрах.

Много истини ме слисаха.

 

Много грешки не поправих.

Много обич пропилях.

Силите ме изоставиха,

в нищо свястно не успях.

 

И главата си покривам,

както щраусът го прави.

Търся все, но не намирам

тържество в добрите нрави.

 

А пък времето топи се. 

Самотата ме поглъща.

Глупавото не изтри се,

като бумеранг се връща.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пенка Войнова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...