Изповед

11.02.2010 г., 22:49 ч.

Поезия

1105 1 2

Изповед

Живях във грях, безумство, нищета.

Но важно е, че не лъжа

коварни мрежи ще плете

да трови нечие сърце.

Едно оправих, друго - не.

Защо съм толкоз зла?

Изпускам нерви и сама

докарвам безразсъдство,

а после и тъга.

Не мога да се контролирам.

Да! - тънкообидна съм

и се депресирам.

Не мога да се справя.

Лабилна, крехка, лесно наранима.

А моята защита, мъст,

или както щете вий го наречете,

отприщва мойта дива.

Не съм библейската жена -

смирена, кротка по душа.

Чудовище ли? Звяр? Какво съм? -

щом не мога да простя

и не мога да се променя!

И все пак мъничка надежда в мен остава,

заради приказка една:

"ДА БЪДЕ ИЛИ ДА НЕ БЪДЕ" -

някога поетът каза.

И нека да пребъде любовта! -

защото силата ù би спасила

и мен, човечеството, и света!!!

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

КухПън (Кух Пън)

2023-09-07T15:06:33+03:00

Харесвам изповедите Просто човек си, безгрешни хора няма Всъщност човекиня, все пак си жена
gali (Галина Кръстева)

2010-02-11T23:31:06+02:00

Човек си и нищо човешко не ти е чуждо.Поздрави.