Изповед
Изповед Живях във грях, безумство, нищета. Но важно е, че не лъжа коварни мрежи ще плете да трови нечие сърце. Едно оправих, друго - не. Защо съм толкоз зла? Изпускам нерви и сама докарвам безразсъдство, а после и тъга. Не мога да се контролирам. Да! - тънкообидна съм и се депресирам. Не мога да се справя. Лабилна, крехка, лесно наранима. А моята защита, мъст, или както щете вий го наречете, отприщва мойта дива. Не съм библейската жена - смирена, кротка по душа. Чудовище ли? Звяр? Какво съм? - щом не мога да простя и не мога да се променя! И все пак мъничка надежда в мен остава, заради приказка една: "ДА БЪДЕ ИЛИ ДА НЕ БЪДЕ" - някога поетът каза. И нека да пребъде любовта! - защото силата ù би спасила и мен, човечеството, и света!!!
© Красимира Генева All rights reserved.
Просто човек си, безгрешни хора няма 
