24.07.2008 г., 10:37

Изповед

1.1K 0 1
 

"Изповед"

 

Това го пиша за момчето,

което искам да повярва в мен.

Което дълго време ми е във сърцето

и там остава, като спомен подарен.

 

За него аз не знача нищо,

не му се сърдя - заповеди за сърцето няма.

Но всичко във очите ми се вижда

и с години няма никаква промяна.

 

Аз искам просто да му споделя

за мене колко много означава.

Е, не е лесно да се доверя, но...

аз загубих него, друго май

не искам и да получавам!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Велина Виткова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...