Jul 24, 2008, 10:37 AM

Изповед

  Poetry » Love
1.1K 0 1
 

"Изповед"

 

Това го пиша за момчето,

което искам да повярва в мен.

Което дълго време ми е във сърцето

и там остава, като спомен подарен.

 

За него аз не знача нищо,

не му се сърдя - заповеди за сърцето няма.

Но всичко във очите ми се вижда

и с години няма никаква промяна.

 

Аз искам просто да му споделя

за мене колко много означава.

Е, не е лесно да се доверя, но...

аз загубих него, друго май

не искам и да получавам!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Велина Виткова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...