24 июл. 2008 г., 10:37

Изповед

1.1K 0 1
 

"Изповед"

 

Това го пиша за момчето,

което искам да повярва в мен.

Което дълго време ми е във сърцето

и там остава, като спомен подарен.

 

За него аз не знача нищо,

не му се сърдя - заповеди за сърцето няма.

Но всичко във очите ми се вижда

и с години няма никаква промяна.

 

Аз искам просто да му споделя

за мене колко много означава.

Е, не е лесно да се доверя, но...

аз загубих него, друго май

не искам и да получавам!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Велина Виткова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....