9.06.2019 г., 12:30

Изповед

Поезия

1.2K 3 7

Прости ми... Грешница съм, Боже.
С дела и с думи, с мисли съгрешавам...
Но знам, че само ти единствен можеш
на всички и за всичко да прощаваш...

Не мога греховете си да скривам
зад същността си тленна и човешка.
От плът и кръв съм! Докато съм жива,
макар неволно, ще допускам грешки...

Надежда светла ни даряваш, Боже,
чрез вяра и стремежа към доброто...
Но в тъмнината някак си не мога
да видя ясно вярната посока.

Дори и миг не спирам да се взирам,
за да съзра доброто във човека...
Макар и трудно, в себе си намирам
към любовта най-светлата пътека...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

stateva (ВАНЯ СТАТЕВА)

Сърдечно благодаря, че споделяте мислите ми, Розали! Усмихнат ден!

2019-06-10T11:26:26+03:00
stateva (ВАНЯ СТАТЕВА)

Абсолютно сте прави, Краси и Данаил! Усмихнат да е денят ви!😊

2019-06-10T09:22:39+03:00
dansyto (Данаил Таков)

Най-човешкото е да грешим, Ваня! Само Той е безгрешен! Поздрави!

2019-06-09T19:44:04+03:00
ИнаКалина (Красимира Чакърова)

Макар и трудно, в себе си намирам
към любовта най-светлата пътека...

2019-06-09T19:41:45+03:00
stateva (ВАНЯ СТАТЕВА)

Нищо човешко не ми е чуждо, Данаил! Никой не е светец! Благодаря от сърце! Хубава вечер, Данаил!

2019-06-09T19:29:11+03:00

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поезия 4.1K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поезия 5.1K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поезия 4.4K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поезия 5.3K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поезия 9.9K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поезия 5.7K 5.0