9.06.2019 г., 12:30 ч.

Изповед 

  Поезия
637 3 7

Прости ми... Грешница съм, Боже.
С дела и с думи, с мисли съгрешавам...
Но знам, че само ти единствен можеш
на всички и за всичко да прощаваш...

 

Не мога греховете си да скривам
зад същността си тленна и човешка.
От плът и кръв съм! Докато съм жива,
макар неволно, ще допускам грешки...

 

Надежда светла ни даряваш, Боже,
чрез вяра и стремежа към доброто...
Но в тъмнината някак си не мога
да видя ясно вярната посока.

 

Дори и миг не спирам да се взирам,
за да съзра доброто във човека...
Макар и трудно, в себе си намирам
към любовта най-светлата пътека...

© ВАНЯ СТАТЕВА Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Сърдечно благодаря, че споделяте мислите ми, Розали! Усмихнат ден!
  • Абсолютно сте прави, Краси и Данаил! Усмихнат да е денят ви!😊
  • Най-човешкото е да грешим, Ваня! Само Той е безгрешен! Поздрави!
  • Макар и трудно, в себе си намирам
    към любовта най-светлата пътека...
  • Нищо човешко не ми е чуждо, Данаил! Никой не е светец! Благодаря от сърце! Хубава вечер, Данаил!
  • Прекрасно е, Ваня! Поздравления!
    Не мога греховете си да скривам
    зад същността си тленна и човешка.
    От плът и кръв съм! Докато съм жива,
    макар неволно, ще допускам грешки...
  • Търсим, съмняваме се, намираме...и пак...Благодаря ви от сърце, момичета! Хубава вечер!
Предложения
: ??:??