Jun 9, 2019, 12:30 PM

Изповед

  Poetry
1.2K 3 7

Прости ми... Грешница съм, Боже.
С дела и с думи, с мисли съгрешавам...
Но знам, че само ти единствен можеш
на всички и за всичко да прощаваш...

 

Не мога греховете си да скривам
зад същността си тленна и човешка.
От плът и кръв съм! Докато съм жива,
макар неволно, ще допускам грешки...

 

Надежда светла ни даряваш, Боже,
чрез вяра и стремежа към доброто...
Но в тъмнината някак си не мога
да видя ясно вярната посока.

 

Дори и миг не спирам да се взирам,
за да съзра доброто във човека...
Макар и трудно, в себе си намирам
към любовта най-светлата пътека...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ВАНЯ СТАТЕВА All rights reserved.

Comments

Comments

  • Сърдечно благодаря, че споделяте мислите ми, Розали! Усмихнат ден!
  • Абсолютно сте прави, Краси и Данаил! Усмихнат да е денят ви!😊
  • Най-човешкото е да грешим, Ваня! Само Той е безгрешен! Поздрави!
  • Макар и трудно, в себе си намирам
    към любовта най-светлата пътека...
  • Нищо човешко не ми е чуждо, Данаил! Никой не е светец! Благодаря от сърце! Хубава вечер, Данаил!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...