Jun 9, 2019, 12:30 PM

Изповед

  Poetry
1.2K 3 7

Прости ми... Грешница съм, Боже.
С дела и с думи, с мисли съгрешавам...
Но знам, че само ти единствен можеш
на всички и за всичко да прощаваш...

 

Не мога греховете си да скривам
зад същността си тленна и човешка.
От плът и кръв съм! Докато съм жива,
макар неволно, ще допускам грешки...

 

Надежда светла ни даряваш, Боже,
чрез вяра и стремежа към доброто...
Но в тъмнината някак си не мога
да видя ясно вярната посока.

 

Дори и миг не спирам да се взирам,
за да съзра доброто във човека...
Макар и трудно, в себе си намирам
към любовта най-светлата пътека...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ВАНЯ СТАТЕВА All rights reserved.

Comments

Comments

  • Сърдечно благодаря, че споделяте мислите ми, Розали! Усмихнат ден!
  • Абсолютно сте прави, Краси и Данаил! Усмихнат да е денят ви!😊
  • Най-човешкото е да грешим, Ваня! Само Той е безгрешен! Поздрави!
  • Макар и трудно, в себе си намирам
    към любовта най-светлата пътека...
  • Нищо човешко не ми е чуждо, Данаил! Никой не е светец! Благодаря от сърце! Хубава вечер, Данаил!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...