Изповед
Хванал съм се за тебе като удавник за сламка
Моя последна любов.
Към всичко загубено и всичко намерено.
Към всичко, което е живо.
Като глътка кафе в планинско бунгало
И навред тишина.
Аз просто минавам от тук, а незнайно защо все се мъча да грабна света.
Дъщеря ми ме учи как се живее, а синът ми ме гледа със укор.
Спомени ставаме лека, полека, и помъдряваме в нашия път.
Моите ясновиждащи дни намаляват, и стават все по-малко и малки, и как само ми липсват.
Господи, как ми липсват тия нощи и дни.
Колко приятно е да си мисля за тебе
Като за скрито съкровище, като за тайна мечта за вечен живот.
Животът човешки е пеперуда, която не можеш да хванеш, и цял ден я гониш.
Като дете в лятна игра.
Много неща не разбирам, а други не знам как да ги кажа, и съм толкова глупав, толкова глупав, или просто човек, но как да обясниш един красив сън.
Хванал съм се за тебе като удавник за сламка, егоистично по детски, като наивен хлапак.
Всичко е твое, живот.
Всичко е твое.
Единствено мое е само тая моя последна любов.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стефан Иванов Всички права запазени
