Изповед
Ти си нежната причина
от щастливо следствие.
Двете страни на еднаква монета,
хвърлена от ръката съдбовна.
Внезапен миг,
взривил моите клетки!
Ти си рожба на вдъхновението
с непрерязана пъпна връв...
С леки клепки премигваща,
пеперудено пърхаща тук,
нестихваща буря родила!
Ти си прошката на непростимото
и куршума, заседнал в гърдите ми.
С теб съм повече жив,
и по-малко мъртъв.
Огледален образ.
Безумна хармония...
когато си с мен!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Димитров Всички права запазени
