15.03.2014 г., 18:41

Изповед на един затворник

960 0 0

От дъжда тротоарите дишат,

от разходки по летния дъжд.

От това днес което ти пиша 

туй е вопъл на тъжния мъж.

 

Че отдавна не съм се разхождал

та дори във мъгла или сняг

тук ме пазят и стражи обхождат.

Но дори и така да е тъжно,

днес така ми минава денят.

Не веднъж съм от грешки осъждан,

не веднъж съм от съдбата проклет.

 

Но какво да се прави така е кой ти 

мисли, че чака го съд?

Щом в сърцето ти дявол се крие 

и забравяш за родния кът.

 

Там където роден и израснал

и по детски съм гледал света,

но сгрешил съм и ето в затвора 

изкупувам по мъжки греха.

 

От дъжда тротоарите дишат,

не от тежки дебели стени.

И решетките тук ми говорят...

не се връщай отново никога тук ти.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ели Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...