Изповед на един затворник

От дъжда тротоарите дишат,

от разходки по летния дъжд.

От това днес което ти пиша 

туй е вопъл на тъжния мъж.

Че отдавна не съм се разхождал

та дори във мъгла или сняг

тук ме пазят и стражи обхождат.

Но дори и така да е тъжно,

днес така ми минава денят.

Не веднъж съм от грешки осъждан,

не веднъж съм от съдбата проклет.

Но какво да се прави така е кой ти 

мисли, че чака го съд?

Щом в сърцето ти дявол се крие 

и забравяш за родния кът.

Там където роден и израснал

и по детски съм гледал света,

но сгрешил съм и ето в затвора 

изкупувам по мъжки греха.

От дъжда тротоарите дишат,

не от тежки дебели стени.

И решетките тук ми говорят...

не се връщай отново никога тук ти.