15 mar 2014, 18:41

Изповед на един затворник

  Poesía
962 0 0

От дъжда тротоарите дишат,

от разходки по летния дъжд.

От това днес което ти пиша 

туй е вопъл на тъжния мъж.

 

Че отдавна не съм се разхождал

та дори във мъгла или сняг

тук ме пазят и стражи обхождат.

Но дори и така да е тъжно,

днес така ми минава денят.

Не веднъж съм от грешки осъждан,

не веднъж съм от съдбата проклет.

 

Но какво да се прави така е кой ти 

мисли, че чака го съд?

Щом в сърцето ти дявол се крие 

и забравяш за родния кът.

 

Там където роден и израснал

и по детски съм гледал света,

но сгрешил съм и ето в затвора 

изкупувам по мъжки греха.

 

От дъжда тротоарите дишат,

не от тежки дебели стени.

И решетките тук ми говорят...

не се връщай отново никога тук ти.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ели Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...