Mar 15, 2014, 6:41 PM

Изповед на един затворник

  Poetry
965 0 0

От дъжда тротоарите дишат,

от разходки по летния дъжд.

От това днес което ти пиша 

туй е вопъл на тъжния мъж.

 

Че отдавна не съм се разхождал

та дори във мъгла или сняг

тук ме пазят и стражи обхождат.

Но дори и така да е тъжно,

днес така ми минава денят.

Не веднъж съм от грешки осъждан,

не веднъж съм от съдбата проклет.

 

Но какво да се прави така е кой ти 

мисли, че чака го съд?

Щом в сърцето ти дявол се крие 

и забравяш за родния кът.

 

Там където роден и израснал

и по детски съм гледал света,

но сгрешил съм и ето в затвора 

изкупувам по мъжки греха.

 

От дъжда тротоарите дишат,

не от тежки дебели стени.

И решетките тук ми говорят...

не се връщай отново никога тук ти.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ели Тодорова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...