И З П О В Е Д Н А Р А З У М А
От къде съм,кой съм аз,
да обясня,трудно ми е,знам...
тук изпратен съм при вас
далече,някъде От Там...
Как попаднах тук не зная,
в опасна включен съм щафета,
пред вас сега ще си призная,
влюбих се във Синята Планета.
Мисията ми е сложна,
раздвоение усещам страшно,
Бог съм,едновременно безбожник,
без посока пътник прашен.
Нещо мъча се,да обясня...,
на емоции ви вас избива,
готвите се вечно за война,
за мен войната е противна.
Искам Красотата да разкрия
на Космичния Безкрай,
да усетите и вие
сладостта на този Рай.
Синята Планета
заслужава по-добра съдба,
но виждам,вий не щете,
да укротите мъничко страстта.
Не сте добри стопани!
Всичко цапате,мърсите,
нанасяте й люти рани,
за които скъпо ще платите.
Историята ви е пълна с грешки
от стари още времена,
изпратиха ме сред рода човешки,
да отстраня съдбовната беда.
Неспособни своя собствен дом
във порядък да държите,
не мислете,че със взлом
към Космоса ще полетите.
За най-обикновен закон
на Енергийния Баланс,
своя сте изгубили купон
и изпаднали сте в декаданс.
Как просто енергийните си нужди
Природата решава,
но вий делите се на свои и на чужди,
Разумът при вас се унижава.
За Природните Стихии
ще ви разкажа с думи прости,
да се замислите и вие,
на тоя свят защо сме?
Щедра е Природата към нас,
когато сме добри стопани,
но ни оглушава с грозен глас,
безпричинно щом я дразним.
Суши,наводнения и урагани
са записани в Природните Статути,
земетресения,след тях цунами,
непосилни за академии и институти.
Хилядолетието трето приближава...
Интересно,как ще ни посрещне То?
Дали Човечеството заслужава,
да влезе в Него по закон?
Стихиите са изпит безкомпромисен за нас,
чрез тях умът,духът се закалява,
Природата оглежда ни във тил,във профил във анфас
и по своите правила ни оценява.
Грешно сте поели пътя
на вашия технически прогрес,
трябва здраво да застъпим,
грешките останали до днес.
Има факти сбрани много,
но е малко вашата мъдрост,
вдигам днеска аз тревога
и ви заявявам твърдо,
Малко още ви остава,
ако продължавате така,
не може все,да ви прощава
Многострадалната Земя!
Нарушавате баланса
на природната среда,
от себе си в захласт сте,
сътворявайки вреда.
Равновесие Екологично,
днес си нарушено,
да престанем,да говорим патетично,
че няма Време!
Нови жертви постоянно
Стихията отнема,
този факт е явен
и пак повтарям,Няма Време!
Природата ни наблюдава,
никога не дреме,
за трети път ще кажа,
Няма Време!
Душата ме боли,
като гледам как,
тръгнал е,към гибел да върви
този хубав свят...
Учим здраво във школото
за професори и академици,
а да разделим сеното,
на две не можем магарици.
Днеска енергийният закон
за вас е много важен,
но не с природните в синхрон,
това ще ви погуби,ще ви смаже...
Каква е вашата Истина сега?
Сами съдете,нали сте умни!
Разлюбили сте Любовта,
изразявате я само с думи.
Пример мога да ви дам,
интелигенти как се "трудят",
виждал съм ги по бригади сам,
съжаление у мене будят.
Замерват се със зарзавата...
По лицето ми пробягва тик,
с бастуните ще им строшат ребрата,
ако възкръснат старците за миг.
Статистиката е зловеща,
но е вярна в своята същина.
Да се изстрада трябва всяко нещо,
вие страдате си от ума.
Ураган един развихрен,
зареден е с Мощ такава,
че само като кихне,
от изкуствената нищо не остава.
Години десет ще са нужни
на всичките централи по света,
с усилия огромни и задружни
да го догонят в мощността.
Вашите по-големи братя
надарени като вас със разум,
отдавна търсят ми следата,
при мене,за да слязат.
Засега се още крия-
дегизиран генотип,
като вълк ми иде да завия,
от раздвоение убит.
Не страдат те от енергиен глад,
но не знаят,що е страст и смях,
генерацията им отива към закат,
чувствата у тях са в декаданс.
Имат нужда Там от мен,
чувствам,как се задушават,
аз с емоции съм зареден,
които като въздуха им трябват..
Изучих се при вас
на страшни дяволии,
не съм от тях в захлас,
от никого не крия.
Наполовина съм землянин.
Заедно със хубавото придобито
и лошо малко ще остане,
всичко нужно е,да се опита.
В техният стерилен свят
ще настъпи страшен смут,
те искат,да се възродят,
ще им припомня и за Брут.
Отделно нийде се не среща
сал добро в природната среда,
всичко има си насреща
и обратната страна.
Прехвърлен тука като бебе,
наполовина съм землянин
и вълнува ме безкрай о Гея,
какво със теб ще стане?
Възложената мисия изпълних,
вълнуват чувствата кръвта,
но не мога аз да те захвърля,
ти си част от моята съдба.
Веч ме търсят постоянно
от Галактичния съвет
и мисля,имат пълно право
от мен да дирят те отчет.
Ще обсъдят,ще решат,
черта ще теглят най-отдолу,
на избор правото ще ми дадат
и от отговора ми ще са доволни.
Наполовина ще останат
недовършените теми,
наистина ще съжалявам,
но знам,че няма време.
Какво със мен ще стане,
твърдо аз не зная,
но искам нещо,да оставя,
да не настъпи тука края.
Ще оставя тук деца,
ще ме крепи едничка мисъл,
те са бъдещето на света,
без тях живота няма смисъл.
Размърдайте се,помогнете
на собствените си деца,
там да не отидат,откъдето
няма връщане назад.
Ще ви оставя точните закони.
Природата чрез тях ще разберете,
Тя няма постоянно да ви гони,
страхове излишни няма да берете.
Това е,друго няма.
Залагам аз на Разума Човешки,
иска ми се от сърце да вярвам,
че някога отново ще се срещнем...
09.05.1991г.гр.Разград
© Красимир Кръстев Всички права запазени