Изповедта на един мислител
Не ми е лесно със подобен псевдоним,
все трябва да показвам гениалност...
Сега се изповядвам, слагам грим –
признавам, френската... ми носи радост...
Охо, дочувам първите аплодисменти
във тон със блеене: "Ма колко си вилик"
Покланям се пред силните ви комплименти
(въртя опашка и изплезил съм език)
Доволно седнал съм на стола си разплут
(излъгах ви... мъдрувам тук излегнат у кревата...)
и мисля – цар ли съм, или пък само шут?
Докато гоня из главата си мъглата.
Да, занимават ме глобалните проблеми,
като дали и порното е по действителни събития,
или пък нища чалгаджийските екосистеми
(Интересни ли са мозъчните ми разкрития?)
Чертая графики, чертежи сложни,
пресмятам пак литражи и кубици,
и търся границите невъзможни –
Колко силикон побират едни цици?
И други теми интелектуални ме вълнуват!
Например за политическите ни безродници,
които сякаш в собствен свят си съществуват –
Те проститутки ли са... или само сводници?
Последното, в което задълбах
е джендърството, новата порода.
Тук само едно нещо май недоразбрах –
То задължително ли е, или е само мода?
*****
Допуснах ви до мислите си кухи
(типични за един мислител)
Видяхте, че логични са и сухи,
и имат дъх... на мозъкочистител...
Изпращате ме с бисове за още...
А аз изчезвам зад протритите завеси!
Ех, тежки, пълни са със мисли мойте нощи,
изпълнени с мечти... за поетеси...
29.09.2018.
Георги Каменов
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Каменов Всички права запазени
)
