Обичта на художника
Тя е толкова хубава, Боже!
Като бяла икона е светла.
И изпитвам и радост, и болка,
че съм смъртен до нейната вечност.
Сякаш право в сърцето покълва
безтелесната нейна усмивка,
разцъфтяла свенливо, безмълвна –
не приляга на тленно момиче.
От безкрайност я помня и чувствам.
Като сянка от сън. Като рая.
Че се сбъдна, е моето чудо.
Как обича се друга? Не зная.
Тя роди се от мен, и навярно
сетива съм ѝ дал, да живее.
Плът от моята горест и вяра.
Кръв от тези бушуващи вени.
Накажи ме за вечни години!
Тази обич е, знам, невъзможна.
Без страстта ми – е просто картина.
А без нея – не съм аз художник...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Миглена Миткова Всички права запазени
